Мини продукт при поръчка | Индивидуална онлайн консултация | Безплатна доставка над 59 лв.

Най-продавани

Acne Out сапун 100 г

(5 клиентски отзива)
9.10 лв.

Calmax успокояващ гел 30 мл

(1 клиентски отзив)
5.10 лв.

Вашата количка е празна

Продължи да пазаруваш

Дерматологът съветва: Мазна кожа и акне 

Дерматологът съветва: Мазна кожа и акне 

 

Д-р Лорена Манеа, дерматолог 
Клиника Колентина, Букурещ 

 

Колко от нас в някакъв момент от живота си са се сблъсквали с породени от акне проблеми? Вероятно малцина са тези, на които всъщност не се е налагало да преодоляват подобни предизвикателства.

Като правило, първите прояви на акнето са в пубертетна възраст, след което – в повечето случаи – то изчезва завинаги. Понякога обаче пъпките и несъвършенствата се настаняват трайно върху кожата и остават там дори в зряла възраст.

Кои са причините за появата на акне?

Счита се, че акнето се причинява основно от няколко фактора. Произвежданият в кожата мастен секрет, наречен себум, може да бъде силно повлиян от хормоните в организма до степен, в която да се появи прекомерно омазняване – състояние, известно като себорея. Тази аномалия, заедно с натрупването на мъртви кожни клетки, води до блокиране на космено-мастните фоликули или иначе казано – каналчетата на порите, в които са разположени и „торбичките“ на мастните жлези.

Запушените пори, на свой ред, лесно могат да се възпалят и да се превърнат в идеална среда за бурно размножаване на т.нар. „кутибактериум акнес“ (специфичен вид бактерии, познати по-рано като „пропионибактериум акнес“). В хода на този процес се установява трайно възпаление, характерно за акнето като дерматологично състояние.

Важно е да се отбележи, че независимо от наличието на споменатата бактерия, акнето всъщност не е инфекциозно заболяване. То не е заразно – човек не може да го „прихване“ от някого, както и да го предаде на друг. Както вече стана дума, ролята на тази бактерия е ограничена до възпалителния процес, стоящ в основата на появата и персистирането на акнеичните лезии.

За акне-пораждащ фактор често се посочва също и начинът на хранене. Наистина има известни данни, сочещи, че консумацията на храни с висок гликемичен индекс, млечни продукти и наситени мазнини (т.нар. „западна диета“) може да е свързана по някакъв начин с акнето. Какъв точно е механизма на тази взаимовръзка обаче, тепърва следва да бъде изяснявано.

Видове акнеични лезии

Обичайните зони, които акнето засяга, са лице, шия и деколте, гръб – това са все участъци, където кожата е особено богата на мастни жлези.
От клинична гледна точка, акнето може да се прояви под формата на различен тип лезии:

  • черни точки (отворени комедони) – това са оксидирани „запушалки“ на фоликулите, които се получават в случаите, когато себумът излезе на повърхността на кожата и потъмнее в следствие на химична реакция с кислорода от въздуха;
  • бели точки (затворени комедони) – както предполага и името им, те представляват фоликули, запушени от слой кожни клетки – тогава себумът остава блокиран вътре в каналчетата, без възможност да достигне до повърхността. На външен вид тези лезии изглеждат като малки бели подкожни зрънца;
  • папулите са розови до червено-кафяви подутини, често придружени с видима червенина и оток;
    пустулите са лезии (пъпки) с гной;
  • нодулите (възли) са по-дълбоко разположени в кожата гнойни депа.Когато става дума за леко акне, обикновено се наблюдават само отделни папули, пустули и/или комедони. При умерено тежкото акне вече говорим за по-голям брой акнеични лезии. Тежкото акне, на свой ред, се характеризира с много комедони, папули и пустули, но често и с нодули, които могат да бъдат възпалени и болезнени.

Мазната и склонна към акне кожа се нуждае от специално внимание цял живот

Безспорно консултацията със специалист дерматолог и правилното лечение са от първостепенно значение. Също така обаче, е вярно, и че пълноценната рутина за превенция на нови лезии има ключово значение за дълготраен контрол върху акнето. В този ред на мисли, наистина може да се твърди, че за склонната към акне кожа трябва да се полага специална грижа цял живот.

Ето и няколко полезни съвета:

  • за почистване на кожата сутрин и вечер използвайте мек измивен продукт, като избягвате дразнещи и агресивни формули, базирани на алкохол;
  • не използвайте омазняващи продукти както за лицето, така и за скалпа;
  • хидратирайте оптимално кожата, особено ако се налага да прилагате активни продукти с изсушаващо действие;
  • избирайте продукти, обозначени като некомедогенни или несъдържащи масла – обикновено те се понасят добре от акнеичната кожа.

За по-леките форми на акне има голямо разнообразие от лекарствени средства, които могат да бъдат от полза за лечението. За да се постигне желания ефект, те трябва да се използват стриктно според указанията на лекуващия дерматолог.
Едно такова популярно лекарство, например, е бензоил пероксидът. Той има интензивно изсушаващо действие и точно лекарят е този, който следва да прецени в каква концентрация да се приложи за всеки индивидуален случай. Важно е също да се знае, че при допир бензоил пероксидът обезцветява материите – спално бельо, кърпи и т.н.

 

Ексфолиращи вещества като азелаинова и салицилова киселина или алфа-хидрокси киселините (гликолова, млечна, пирувинова, лимонова) също намират приложение в борбата срещу акнето. Те често имат изсушават кожата ефект и затова е добре да бъдат комбинирани с подходящ хидратиращ продукт.

Кога е наложително да се консултирам с дерматолог?

Умерено тежкото и тежкото акне изискват специално медицинско лечение – колкото по-скоро, толкова по-добре! При навременно проведена терапия прогнозата за пълно излекуване е по-добра, а също и рискът от трайни белези е по-малък. Последното е от особено значение, защото точно белезите са най-тежката и трудна за повлияване последица от заболяването.

Какво лечение може да назначи дерматологът?

Локалното лечение (лекарства за външно приложение) включва медицински гелове/кремове, обикновено съдържащи антибактериални или антибиотични съставки, като:
– бензоил пероксид, клиндамицин, еритромицин, сяра, азелаинова киселина;
– ретиноиди: деривати на витамин А, като третиноин, тазаротен и адапален.

 

В зависимост от типа и фазата на акнето дерматологът може да прецени и назначи също системно лечение (с лекарства за перорално приложение), които могат да бъдат:
– антибиотици, като тетрациклин, миноциклин, доксициклин, еритромицин;
– орални контрацептиви и спиронолактон, за които има данни, доказващи полезното им действие, особено при лечение на хормонално акне;
– изотретиноин – препарат от последна линия на лечение, който се прилага при резистентно заболяване, неповлияващо се от никое от предходно изброените лекарства.

 

Като допълнение към лекарствата (за външно или перорално приложение), лекарят може да подбере и най-подходящият хидратиращ продукт. Това е важно, защото – противно на очакванията – прекомерното изсушаване на кожата всъщност води до увеличено производство на себум.

 

Използването на слънцезащита е друг съществен момент, когато става дума за акне – както по време на лечението, така и след него. Известно е, че някои лекарства имат фотосенсибилизиращ потенциал – това налага стриктно прилагане на слънцезащита, целяща да предотврати изгаряния и пост-инфламаторни пигментации.

 

Какъвто и да е терапевтичният протокол, резултати от лечението обикновено се виждат едва след седмици, а нерядко и след месеци. Ето защо търпението и упоритостта с основание могат да се определят също като ключов фактор за успешния изход на лечението.