Косопадът е една от честите причини за посещение при дерматолог и той често има значително влияние върху психиката на пациента. Този проблем засяга както жени, така и мъже, като в определени случаи може да бъде дори симптом за неоткрит медицински проблем в организма – по тази причина всяко необичайно и продължително състояние на косата не бива да се пренебрегва, а своевременно да се проследява и изследва правилно.
Човешкият скалп има средно около 100 000 космени фоликула – това е медицинският термин, който използваме за обозначаване на корените на космите. Жизненият цикъл на косъма на практика е процес в няколко етапа: активен период, когато косъмът расте (анагенна фаза), последван от периоди на неактивност, когато растежът спира – катагенна фаза (регресия) и телогенна фаза (покой). Цикълът завършва с окапването, или падането на косъма.
При нормално състояние при един здрав скалп в един и същи момент 80 до 90% от космените фоликули са в анагенна фаза, и само 10 до 20% – в телогенна. Това означава, че космите в тези фоликули периодично се подновяват като се счита за нормално на ден да се губят между 50 и 100 косъма.
Ако се наблюдава по-интензивен косопад или петна без окосмяване, ако скалпът е възпален и сърбящ, с люспи и корички, може да се подозира наличие на активен патологичен процес – т.е. състоянието вероятно се дължи на заболяване. В този случай дерматологът може да назначи допълнителни изследвания чрез различни кръвни тестове, трихоскопия или – по-рядко – да извърши биопсия.
Остър телогенен ефлувиум
Остър телогенен ефлувиум е дифузен косопад – обхваща равномерно целия скалп, и обикновено се дължи на значителен физически или психически стрес. Такъв стрес предизвиква промени в метаболизма на космения фоликул, което от своя страна води до преждевременно настъпване на телогенна фаза, оттам – до неактивност на фоликула. Дефиницията на тази диагноза предполага, че повече от 20% от космените фоликули на скалпа са неактивни в даден момент.
Най-често телогенният ефлувиум се причинява от ежедневен психически стрес, но е обичайно той да се наблюдава също и след операция, системна инфекция, раждане и по време на кърмене. Състоянието може да бъде свързано и със заболявания на щитовидната жлеза, драстична диета, загуба на тегло, анемия, дефицит на витамини или провеждано лечение с някои медикаменти. Засилено капене на косата обикновено настъпва около 3 до 4 месеца след отключващото събитие или ситуация, и процесът може да продължи дори няколко месеца. Скалпът не показва признаци на възпаление и не се появяват видими плешиви петна. За щастие този вид косопад е временен – спира от само себе си когато стресът вече не е налице, а след това космите се регенерират.
Видове алопеция
Андрогенната алопеция е по-често срещана при мъжете, но може да засегне и жени след менопауза или страдащи от хормонални нарушения. Често отъждествяван с плешивост, този косопад се характеризира с изтъняване или дори пълна загуба на коса в областта на челото, слепоочията или темето. Освен ако не се появи при млада жена, андрогенната алопеция не е индикация за сериозен здравословен проблем, а по-скоро указва генетична обремененост. Косата е чувствителна към действието на хормоните – и по-специално към действието на тестостерона, мъжкия полов хормон, който обаче се произвежда в малки количества и в женското тяло. В кожата се намира ензим, наречен 5-алфа-редуктаза, който е отговорен за преобразуването на тестостерона от кръвта в т.нар. DHT (дихидроепиандростерон), активен хормон с мощни андрогенни свойства. Що се отнася до косата, DHT има двойна роля: от една страна, той е отговорен за загубата на коса от скалпа, а от друга – стимулира растежа и удебеляването на космите по лицето и тялото.
Този конкретен вид алопеция се развива постепенно в продължение на няколко години. Не се наблюдава рязко обилно падане на косата, а по-скоро прогресивно изтъняване – това се обяснява с ефекта на DHT, причиняващ свиване на космените фоликули, което на свой ред води до по-кратка фаза на растеж и в крайна сметка – до по-меки и по-тънки косми, които с времето напълно изчезват.
Пълно излекуване на андрогенната алопеция не съществува, но някои терапевтични методи могат да забавят нейното прогресиране. Разбира се, колкото по-рано се диагностицира и лекува заболяването, толкова по-добри резултати се постигат.
Тракционната алопеция е локализиран косопад, обикновено в областта на слепоочията или челото, причинен от силно опъване на косата в тези зони – било то поради стегнати прически или заради продължително носене на екстеншъни за коса.
Алопеция ареата или алопеция пелада е автоимунно заболяване, при което клетките на имунната система атакуват и унищожават космените фоликули. Подобно на повечето автоимунни състояния, причините за това заболяване не са напълно проучени, но се счита, че психическият (емоционален) стрес играе основна роля в този процес. Пациент, диагностициран с алопеция ареата, трябва да бъде изследван също и за други автоимунни заболявания, тъй като е известно, че някои от тях се развиват едновременно, понякога дори без видими проявления.
Клиничната картина на този тип алопеция е кръгли петна, напълно лишени от окосмяване, които са разпространени върху скалпа, веждите или брадичката. Най-често те са с размер на монета, но в някои по-тежки случаи това може да доведе до загуба на цялата коса по скалпа и дори по тялото.
Цикатрициалната (ръбцова) алопеция е рядко срещана и потенциално необратима форма на косопад, причинявана от автоимунни, възпалителни или инфекциозни фактори. В тези случаи по скалпа се наблюдават признаци на възпаление, корички и сърбеж или усещане за парене. Тези състояния трябва да бъдат правилно диагностицирани от дерматолог и навременно лекувани, с оглед избягването на трайна загуба на космени фоликули.
Протоколите за лечение на косопад са сложни и се различават в зависимост от вида на алопецията. Ако се установи друго медицинско състояние като основна причина за загубата на коса, то трябва да бъде разгледано с приоритет. Психическият стрес играе важна роля в много случаи на алопеция и мерките за борба с него са много важни. Алопецията, която се дължи на автоимунни или възпалителни фактори, изисква както вътрешно, така и външно лечение под строгото медицинско наблюдение на дерматолог.
Терапевтичните протоколи обикновено комбинират активни вещества, които стимулират локалното кръвообращение, намаляват възпалението, балансират действието на хормоните в кожата, подпомагат възстановяването на тъканите, подхранват и укрепват космения фоликул. Най-често срещаните активни съставки в продуктите против косопад са миноксидил, капсаицин, кофеин, пантенол, витамини от група В. Когато локалното лечение не дава желания резултат, се предписват медикаменти за перорален прием, както и адювантно лечение.
Д-р. Alexandra Bațani,
Дерматолог
DermaExpert Clinic, Букурещ
